сряда, 11 август 2010 г.

Тихо



Тихо момче във съня и нашепва
приказки тихи за тихи луни
Тя го сънува и с миглите трепва-
славей й пее, плете светлини.

Тиха усмивка, коси разпилени-

той я целува невидим и тих,
устните шепнат любовни вселени,
приказки бели във стих подир стих.

Няма коментари:

Публикуване на коментар