сряда, 11 август 2010 г.

Все още


Извървях си пътеките
леките
и ми останаха стръмните,
а след белите нощи
все още
скитам изгубена в тъмните.
Неочаквани срещи
на свещи-
само в съня ми изгубени.
А очите ми, бездни
беззвездни,
плачат
във тъмното влюбени.
Със коси посребрени,
развени
тръгват си бели надежди.
От разрязани вени,
червени
залези в мене проглеждат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар