Събуди ме

Подарявам ти сън. Аз живея във него отдавна.
Тук по речните пасбища дълго се рея със рибите.
Мисълта ми в дълбокото слиза спокойна и бавна.
И животът си знае, че в този живот е алиби.
          ALISA (Яна )          Без повод



Подарявам ти сън. Аз живея във него отдавна
и се рея сред риби, треви в безтегловния мрак.
Мисълта ми в дълбокото слиза спокойна и равна,
а живота върви , но върви настрани като рак.

Нежността се изплъзва като мряна във тъмни подмоли,
като корен се къса, пропада с отвесния бряг
и какво от това- няма смисъл сърцето да моли
няма как да се спре на реката безумния бяг.

А тъгата тъче като паяче мрежи сторъка
и намята ме с шал, който става за миг на въже.
В мен реката тече като песен изпята от мъка
аз я дишам, живея и пея - шансон Беранже

Всеки ден се изпращам към тебе и после се връщам
във бутилка чуплива в огромния водовъртеж,
а реката с безплътни очи и ръце ме прегръща,
от скалите и остри в косите ми сипе се скреж.

Подарявам ти сън.Не сънуваш ли тази река,
не изгуби ли в нея очите си топли и нежни?!
Да поседнем преди да ни вземе със хладна ръка,
събуди ме с целувка по устните сиви и скрежни.