Рисувам те, но образът се губи,
със облаците бавно отпътува,
а вятърът със сенките се люби
и шепне ми, че ти не съществуваш.
За себе си ме иска. Пак косите
опитва поривисто да разроши.
Дали ще ми изпие и сълзите
и ще отвее мислите ми лоши?
От вятъра сега не ме ревнувай.
Във скайпа ще очаквам вечерта ни.
Ти образа ми също нарисувай
и ще почувствам топлите ти длани
Няма коментари:
Публикуване на коментар