На една поетеса

Презоби я със думи и вплете маниста във гривата
не поднесе и резенче смисъл да святка с копита
много зърно се хвърля, а все незасята е нивата,
все разказваш, търкаляш отдавна изстинала пита.

Многословно, красиво, но все пак под кривата круша.
Като крастава жаба са чувствата в стомната суха,
но дано някой принц в песента ти все пак се заслуша
да поиска вода и тогава дано не си глуха.

Може би ще събуди в душата ти истински чувства,
ще запееш тъй както гората по вятъра пее
и чучурът ще текне избистрен това е изкуство-
ако жива вода във сърцето човешко прелее.