събота, 16 юли 2022 г.

Общият проблем

 Общият проблем на 2/3 от хората е  бедността  и социалното неравенство . Този проблем расте  , вместо да се решава  във целият свят  и Европа .    

  • Според американския икономист Duncan Black, изборите обикновено се печелят от партията, която стигне най-ефективно до т.н. среден избирател. Този избирател се мени според политикономическата конюнктура и винаги се намира в медианата на електората - сред най-голямата маса от хора със сходни потребности към деня на изборите.
    Това са наблюденията за целия следвоенен период в САЩ. Винаги когато някоя от двете партии издигне като основен проблем такъв на някоя маргинална група - то тя губи изборите. А тази, която е по-умерена, по към средата, където се предполага да е най-голямата маса хора - печели.
    У нас може да се направи също подобен извод. Без първите (фалшифицирани) избори, за целия преход само два пъти партии са печелили избори със самостоятелно мнозинство в парламента: БСП през 1994 г и ОДС през 1997 г. , а само два пъти се управлявали сами като малцинство - СДС (1991) и ГЕРБ (2009).
    В тези случаи партиите, успели да оглавят масовия протестен вот са печелили изборите.
    Все още обаче няма задълбочени изследвания какво е формирало и как е изглеждал средният избирател във всички тези избори. Вероятно, през 1991 изборът е бил по-скоро геополитически (антикомунистически); през 1994-1997 - по-скоро просоциален (антипазарен) или пропазарен (антисоциалистически), през 2001 г - елитарен (антиграждански); през 2009 г по-скоро граждански (антиелитарен).
    Общото е, че на всички тези избори е имало една доминираща тема, която по-лесно е събрала големи мнозинства.
    Но както в САЩ - анализира авторът на “Защо нациите се провалят” Ачемоглу - след 2016 година се забелязва радикализация на политиката и все по-трудно намиране на средата, в голяма степен това важи и за България от 2020 г насам.
    Нашето общество е дълбоко разделено по всички важни оси на своето развитие:
    (1) Изток - Запад
    (2) Корупция - Антикорупция
    (3) Демокрация - Автокрация
    Независимо от публичното говорене, по никоя от тези теми няма внушително мнозинство.
    Тогава майсторлъкът в една кампания, която иска да намери през златно сечение голямо мнозинство за своята политика е да се разшири максимално избирателната база.
    Така например, ако за основна тема е избрана борбата с корупцията - то не може и не бива да се заемат твърди и категорични позиции по другите теми. Така се случи със сегашната коалиция - понеже антикорупционният блок срещу ГЕРБ също твърдо се асоциира със САЩ и Запада, така се изгуби тази част от русофилския вот, който е също срещу Корупцията - и това наложи нежеланата коалиция с БСП.
    В отговор, всъщност партиите на Корупцията издигнаха като основна тема заплахата за евроатлантическия избор на България. Но за да звучи тази заплаха автентично - създадоха свои отровни отрочета като Възраждане и ИТН - като им осигуриха плацдарм за своята пропаганда с любезната помощ на медиите и Софийска Община.
    Целта е ясна - пробутването на идеята за общ евроатлантически алианс срещу заплахата, за да изперат своя корупционен имидж. И в мрежата им попадат достатъчно наивници - изплашени от плашилото БСП, чрез които се отнемат мандати и се блокира борбата с корупцията.
    Големият въпрос е къде в обществения дебат са медиите?
    Дали работят с разбирането кои са приоритетите ни като общество?
    А именно - че без справяне с корупцията не може да има реална демокрация, а в дългосрочен план е застрашен и евроатлантическият избор на България.
    По отношението им към Корупцията ще ги познаете.
  • Halime Bahry
    Къде остана справедливостта и морала . Всъщност у повечето хора има усещането за несправедливост и измама . Само причините и враговете ,които виждат са различни , както и изхода и спасителите . Общият проблем е социалното разслоение , бедността и това е проблем дори за тези ,които са си потърсили късмета някъде из ЕС или САЩ . Едни обвиняват Запада , други Корупцията , трети Путин , четвърти комунизма, пети Иван Костов , шести персонално Борисов и т.н.
    • Харесване
    • Отговор
    • 1 мин
  • Vessel Gagov
    Медиите са собственост на хора от най-автентичните корупционни кръгове и няма как да заемат друга позиция освен ( по-често) открита и безпрекословна защита на статуквото. Скрита срещу демокрацията, а оттам в дългосрочен аспект всъщност срещу евроатлантическа хоризонт на България. Да се върнем на материала отпреди няколко дена на същия автор за генезиса на българските медии.
  • Показвам на приятел чужденец чудесните резултати на индустриалното ни производство - с най-голям ръст в ЕС(!) на годишна база. А той вика - Кирил и Асен трябва да си вземат професионални PR, за да заглушат вашите медии, че всичко е катастрофа.
    Замислих се - и пак си спомних за доклада на ЕС, където специално внимание е обърнато на нашите медии: как българите получават най-подвеждаща информация в ЕС, а в България и Унгария по руски образец е концентрирана медийната собственост в малко на брой собственици.
    Как се стигна до това? Та България беше на прилично място в медийната класация преди да влезе в ЕС?
    Няма да е достатъчно да направим пак паралел със събитията в Русия и стягането на цензурата там, гарнирано със сплашване и убийства на журналисти.
    Участвал съм в някои медийни проекти и имам някаква идея за еволюцията на този процес.
    Първо е редно да кажем, че още при раздаване на лицензите на частни медии в началото на 90те, до тях имаха достъп преди всичко доверени лица на Партията и бившите служби. Вероятно първият проект за частна телевизия, която днес е водеща - беше с чужденец, близък до БСП. Понеже работех на съседния етаж, засичал съм водещи фигури на Партията и бивши шефове на Комсомола често в телевизията. Имаха и топла връзка с режима на Милошевич, защото неведнъж бяха посещавани от сръбските топ звезди - така например, веднъж пътувах в асансьора с легендарния Любиша Самарджич.
    Та това е генезисът.
    По-късно се сменяше собствеността, но винаги редакционната политика оставаше в проверени другари. Някои дори чужденци - но бизнес колеги на ДС чеда. Същото се отнася и до другата голяма частна телевизия - виден медиен олигарх дори се сдоби с дял в нея. А националната обществена телевизия почти винаги е избирала начело лица на статуквото.
    Но все пак тези медии бяха балансьори, така че човек да се обърка в морето от гледни точки. Руските гледни точки не бяха толкова натрапчиви.
    Важно е да се отбележи, че този процес започна в печатните медии от преди Пеевски. През 2004 г презентирах пред голяма медийна група в Амстердам възможности за инвестиции на нашия пазар. След време ми се обадиха, че избират една голяма интернет група, която наистина придобиха. Но се отказват от най-голямото женско списание, защото зад него стояла мафията - чието лице често виждаме по ТВ в социологически анализи. Една и съща групичка от първите медийни предприемачи беше овладяла и пийпълметрията, чрез която насочваха към своите издания рекламата и оказваха натиск върху независимите частни медии. С фалшиви замервания привличаха частната реклама, а държавната реклама - като пускаха по адрес на някое министерство или ведомство изфабрикувани клевети, докато не получат рекламния му бюджет. Особено деен в тази група бе лице с вестник, останал наскоро без помещения.
    Истинските транслатори на руска пропаганда обаче станаха медиите, създадени от Проекта КТБ. Става дума за няколко сайта с блиц имена, 5-6 жълто-кафяви вестника и една телевизия с национално покритие в тандем с 3-4 кабеларки. На практика почти няма по-голяма медия на източна правда, която да няма нищо общо с КТБ - собственици или контрагенти.
    Самият произход на КТБ е свързан със съветска финансова институция за клиринг разплащания у нас. В началото на прехода тя се озова като дъщерна банка на Булбанк, но бе продадена на “наши хора” от БГ разведката малко преди приватизацията на самата банка. По-късно тя е оглавена от банкер от ЦКБ, който постепенно изтласква, сякаш по команда отвън другите акционери, за да станат акционери банката на Путин и Омански фонд. Но самият възход на банката е първо свързван с парите на Тотото, оглавявано тогава от най-известната майка днес. След това започва нейното навлизане без съпротива в енергетиката и … медиите, улеснено от световната финасова криза. Сред придобивките е и НУРТС, чрез който може да се контролира целия процес на дигитализация на електронните медии.
    След фалита на КТБ - три месеца след завземането на Крим от Путин(!), всички тези медии заработиха в един глас, чрез споделяне на материали на руски сайтове, апробиране на руски гледни точки чрез фокус групи, успешни кампании срещу Истанбулската конвенция, “отвличането” на Деца от норвежците, перверзния Запад и всички възприемани за негови апологети у нас. Докато терминът “демократи” беше подменен с “либерали”, а самата западна демокрация беше представена като общество на меки китки, културни марксисти, джендъри и пр.
    И така до раздухване на истерията “Македония”.
    По едно време продавахме средно голяма интернет медия и се оказа, че няма реални купувачи, независими от ДП!
    Така беше овладяна българската публичност.
    Повечето неща са известни, но не е отчетливо дадено обяснение защо толкова монолитно и без вътрешни дразги действаха - и продължават да действат (!) - доскорошното управление ГЕРБ и ДПС, прокуратурата и медийната опаковка на тяхното житие и битие. А Пеевски да е недосегаем дори за Магнитски. Ами защото явно се контролират отвън, а не са самостоятелни играчи.
    Затова и войната в Украйна е уникален шанс за независимост на България, както през 1997-1999. Дано този път не бъде пропилян.
    А това няма как да стане без оздравяване на медийната среда.

  • Но не само чрез медиите, а чрез сложна система на зависимости, в която трябва да имаш:
    - полицаи, за да контролират мутрите
    - магистрати, за да контролират полицаите
    - политици, за да контролират магистратите
    - медии, за да контролират политиците
    - бизнеси, за да контролират медиите
    - мутри, които да контролират бизнесите
    - досиета с компромати на всички.
     

Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)