сряда, 27 юли 2022 г.

Залогът е голям

Старите "герои" се готвят да се върнат на власт. И да си отмъстят.

В последната около година цялата унизителна бойкоборисовщина изчезна от сцената, смята Евгений Дайнов. Но сега старите "герои" се готвят да се върнат. И да си отмъстят.


Няма как да стане завръщането Мафията   освен ако ГЕРБ,ДПС и Възраждане не направят коалиция след изборите и имат мнозинство , но Бойко Борисов заяви ,че никога с ДПС ( явно) . Ако все пак го направят ,реваншизмът ще ги довърши . БСП решиха да играят ролята на антикорупционери и няма как да излязат от нея освен ,ако не сменят Нинова и част от ръководството . Там ще има проблеми вероятно . ПП ще повиши своя резултат, ДБ ще го запази поне , ако се явят поотделно , но ако се явят заедно има шанс за мнозинство . ИТН ще изпаднат. Ако изборите са честни . Дали ще бъдат такива ме безпокои . Това ще разберем от поведението на служебното правителство . Залогът наистина е голям . 


Mladen Vladimirov

Мафията наистина е уплашена. Координирана атака по всички фронтове ала ДС/КГБ: "случайно" забравените микрофони, отмяната на обществените поръчки от АПИ и бруталното експлоатиране на темата за газа с неверни и манипулативни твърдения.
Всичко описано е съшито с бели конци, но се компенсира с масово крещене и повтаряне до полуда навсякъде, с надеждата, че всяка лъжа, повторена 100 пъти става истина.
Остава само да върнат и хартиената бюлетина...


Очаквано ИТН не подкрепи програмата на последния опит за правителство и така отиваме на избори.
Имаше някаква надежда, че депутатите на ИТН ще се еманципират от Слави, за да не им приключи скоропостижно кариерата.
Но като знам какви огромни интереси на олигархията са заложени - то е невъзможно тяхната лоялност да не е била подсигурена.
Дали с дискове “Жива рана” или с дисаги ”Зелени гущери” - няма особено значение.
Просто ни трябват политици, които са готови на апостолска работа да обърнат съзнанието на хората и да си осигурят достатъчно мнозинство, за да не зависят от поредната партийна креатура на руската или нашата мафия. Както, апропо, пак се очертава - ако я няма апостолската работа.
Когато се осмислят - нещата не са толкова трудни за представяне и разбиране.
Ето ви един троен тест за избирателите:
“Искате ли да продължат кражбите от бюджета, т.е от вашия джоб?”
“Вашата партия направи ли нещо конкретно срещу кражбите?”
“Ще подкрепите ли пак тази партия - ако няма план срещу кражбите - вместо нас, които го предлагаме?”
Разбира се, добре е това да стане мисия на всеки гражданин на републиката, който отказва да е поданик на мафията.
Това ме мотивира и мен всеки ден.
Включително да пътувам чак до Герман цяла седмица за участие в “Пресечна точка”.


Вие Elena Tarasheva, Manuela Maleeva и 801 други
104 коментара
57 споделяния


Halime Bahry сподели връзка.

Модератор
 20 ч 
Всички ще спечелим, ако се разчисти мафията . Много са малко тези , които ще загубят от една подредена държава . Кочината, в която превърнаха държавата прасетата на прехода , може да се изчисти за няколко години стабилно управление от нормални и съвестни хора . Причината ИТН да бламират два парламента и това правителство е ,че вождът им няма да е от печелившите . Знаете защо . https://www.segabg.com/…/bdzh-izliza-na-pechalba-za-purvi…
Публикувано от в Няма коментари:

събота, 16 юли 2022 г.

Общият проблем

 Общият проблем на 2/3 от хората е  бедността  и социалното неравенство . Този проблем расте  , вместо да се решава  във целият свят  и Европа .    

  • Според американския икономист Duncan Black, изборите обикновено се печелят от партията, която стигне най-ефективно до т.н. среден избирател. Този избирател се мени според политикономическата конюнктура и винаги се намира в медианата на електората - сред най-голямата маса от хора със сходни потребности към деня на изборите.
    Това са наблюденията за целия следвоенен период в САЩ. Винаги когато някоя от двете партии издигне като основен проблем такъв на някоя маргинална група - то тя губи изборите. А тази, която е по-умерена, по към средата, където се предполага да е най-голямата маса хора - печели.
    У нас може да се направи също подобен извод. Без първите (фалшифицирани) избори, за целия преход само два пъти партии са печелили избори със самостоятелно мнозинство в парламента: БСП през 1994 г и ОДС през 1997 г. , а само два пъти се управлявали сами като малцинство - СДС (1991) и ГЕРБ (2009).
    В тези случаи партиите, успели да оглавят масовия протестен вот са печелили изборите.
    Все още обаче няма задълбочени изследвания какво е формирало и как е изглеждал средният избирател във всички тези избори. Вероятно, през 1991 изборът е бил по-скоро геополитически (антикомунистически); през 1994-1997 - по-скоро просоциален (антипазарен) или пропазарен (антисоциалистически), през 2001 г - елитарен (антиграждански); през 2009 г по-скоро граждански (антиелитарен).
    Общото е, че на всички тези избори е имало една доминираща тема, която по-лесно е събрала големи мнозинства.
    Но както в САЩ - анализира авторът на “Защо нациите се провалят” Ачемоглу - след 2016 година се забелязва радикализация на политиката и все по-трудно намиране на средата, в голяма степен това важи и за България от 2020 г насам.
    Нашето общество е дълбоко разделено по всички важни оси на своето развитие:
    (1) Изток - Запад
    (2) Корупция - Антикорупция
    (3) Демокрация - Автокрация
    Независимо от публичното говорене, по никоя от тези теми няма внушително мнозинство.
    Тогава майсторлъкът в една кампания, която иска да намери през златно сечение голямо мнозинство за своята политика е да се разшири максимално избирателната база.
    Така например, ако за основна тема е избрана борбата с корупцията - то не може и не бива да се заемат твърди и категорични позиции по другите теми. Така се случи със сегашната коалиция - понеже антикорупционният блок срещу ГЕРБ също твърдо се асоциира със САЩ и Запада, така се изгуби тази част от русофилския вот, който е също срещу Корупцията - и това наложи нежеланата коалиция с БСП.
    В отговор, всъщност партиите на Корупцията издигнаха като основна тема заплахата за евроатлантическия избор на България. Но за да звучи тази заплаха автентично - създадоха свои отровни отрочета като Възраждане и ИТН - като им осигуриха плацдарм за своята пропаганда с любезната помощ на медиите и Софийска Община.
    Целта е ясна - пробутването на идеята за общ евроатлантически алианс срещу заплахата, за да изперат своя корупционен имидж. И в мрежата им попадат достатъчно наивници - изплашени от плашилото БСП, чрез които се отнемат мандати и се блокира борбата с корупцията.
    Големият въпрос е къде в обществения дебат са медиите?
    Дали работят с разбирането кои са приоритетите ни като общество?
    А именно - че без справяне с корупцията не може да има реална демокрация, а в дългосрочен план е застрашен и евроатлантическият избор на България.
    По отношението им към Корупцията ще ги познаете.
  • Halime Bahry
    Къде остана справедливостта и морала . Всъщност у повечето хора има усещането за несправедливост и измама . Само причините и враговете ,които виждат са различни , както и изхода и спасителите . Общият проблем е социалното разслоение , бедността и това е проблем дори за тези ,които са си потърсили късмета някъде из ЕС или САЩ . Едни обвиняват Запада , други Корупцията , трети Путин , четвърти комунизма, пети Иван Костов , шести персонално Борисов и т.н.
    • Харесване
    • Отговор
    • 1 мин
  • Vessel Gagov
    Медиите са собственост на хора от най-автентичните корупционни кръгове и няма как да заемат друга позиция освен ( по-често) открита и безпрекословна защита на статуквото. Скрита срещу демокрацията, а оттам в дългосрочен аспект всъщност срещу евроатлантическа хоризонт на България. Да се върнем на материала отпреди няколко дена на същия автор за генезиса на българските медии.
  • Показвам на приятел чужденец чудесните резултати на индустриалното ни производство - с най-голям ръст в ЕС(!) на годишна база. А той вика - Кирил и Асен трябва да си вземат професионални PR, за да заглушат вашите медии, че всичко е катастрофа.
    Замислих се - и пак си спомних за доклада на ЕС, където специално внимание е обърнато на нашите медии: как българите получават най-подвеждаща информация в ЕС, а в България и Унгария по руски образец е концентрирана медийната собственост в малко на брой собственици.
    Как се стигна до това? Та България беше на прилично място в медийната класация преди да влезе в ЕС?
    Няма да е достатъчно да направим пак паралел със събитията в Русия и стягането на цензурата там, гарнирано със сплашване и убийства на журналисти.
    Участвал съм в някои медийни проекти и имам някаква идея за еволюцията на този процес.
    Първо е редно да кажем, че още при раздаване на лицензите на частни медии в началото на 90те, до тях имаха достъп преди всичко доверени лица на Партията и бившите служби. Вероятно първият проект за частна телевизия, която днес е водеща - беше с чужденец, близък до БСП. Понеже работех на съседния етаж, засичал съм водещи фигури на Партията и бивши шефове на Комсомола често в телевизията. Имаха и топла връзка с режима на Милошевич, защото неведнъж бяха посещавани от сръбските топ звезди - така например, веднъж пътувах в асансьора с легендарния Любиша Самарджич.
    Та това е генезисът.
    По-късно се сменяше собствеността, но винаги редакционната политика оставаше в проверени другари. Някои дори чужденци - но бизнес колеги на ДС чеда. Същото се отнася и до другата голяма частна телевизия - виден медиен олигарх дори се сдоби с дял в нея. А националната обществена телевизия почти винаги е избирала начело лица на статуквото.
    Но все пак тези медии бяха балансьори, така че човек да се обърка в морето от гледни точки. Руските гледни точки не бяха толкова натрапчиви.
    Важно е да се отбележи, че този процес започна в печатните медии от преди Пеевски. През 2004 г презентирах пред голяма медийна група в Амстердам възможности за инвестиции на нашия пазар. След време ми се обадиха, че избират една голяма интернет група, която наистина придобиха. Но се отказват от най-голямото женско списание, защото зад него стояла мафията - чието лице често виждаме по ТВ в социологически анализи. Една и съща групичка от първите медийни предприемачи беше овладяла и пийпълметрията, чрез която насочваха към своите издания рекламата и оказваха натиск върху независимите частни медии. С фалшиви замервания привличаха частната реклама, а държавната реклама - като пускаха по адрес на някое министерство или ведомство изфабрикувани клевети, докато не получат рекламния му бюджет. Особено деен в тази група бе лице с вестник, останал наскоро без помещения.
    Истинските транслатори на руска пропаганда обаче станаха медиите, създадени от Проекта КТБ. Става дума за няколко сайта с блиц имена, 5-6 жълто-кафяви вестника и една телевизия с национално покритие в тандем с 3-4 кабеларки. На практика почти няма по-голяма медия на източна правда, която да няма нищо общо с КТБ - собственици или контрагенти.
    Самият произход на КТБ е свързан със съветска финансова институция за клиринг разплащания у нас. В началото на прехода тя се озова като дъщерна банка на Булбанк, но бе продадена на “наши хора” от БГ разведката малко преди приватизацията на самата банка. По-късно тя е оглавена от банкер от ЦКБ, който постепенно изтласква, сякаш по команда отвън другите акционери, за да станат акционери банката на Путин и Омански фонд. Но самият възход на банката е първо свързван с парите на Тотото, оглавявано тогава от най-известната майка днес. След това започва нейното навлизане без съпротива в енергетиката и … медиите, улеснено от световната финасова криза. Сред придобивките е и НУРТС, чрез който може да се контролира целия процес на дигитализация на електронните медии.
    След фалита на КТБ - три месеца след завземането на Крим от Путин(!), всички тези медии заработиха в един глас, чрез споделяне на материали на руски сайтове, апробиране на руски гледни точки чрез фокус групи, успешни кампании срещу Истанбулската конвенция, “отвличането” на Деца от норвежците, перверзния Запад и всички възприемани за негови апологети у нас. Докато терминът “демократи” беше подменен с “либерали”, а самата западна демокрация беше представена като общество на меки китки, културни марксисти, джендъри и пр.
    И така до раздухване на истерията “Македония”.
    По едно време продавахме средно голяма интернет медия и се оказа, че няма реални купувачи, независими от ДП!
    Така беше овладяна българската публичност.
    Повечето неща са известни, но не е отчетливо дадено обяснение защо толкова монолитно и без вътрешни дразги действаха - и продължават да действат (!) - доскорошното управление ГЕРБ и ДПС, прокуратурата и медийната опаковка на тяхното житие и битие. А Пеевски да е недосегаем дори за Магнитски. Ами защото явно се контролират отвън, а не са самостоятелни играчи.
    Затова и войната в Украйна е уникален шанс за независимост на България, както през 1997-1999. Дано този път не бъде пропилян.
    А това няма как да стане без оздравяване на медийната среда.

  • Но не само чрез медиите, а чрез сложна система на зависимости, в която трябва да имаш:
    - полицаи, за да контролират мутрите
    - магистрати, за да контролират полицаите
    - политици, за да контролират магистратите
    - медии, за да контролират политиците
    - бизнеси, за да контролират медиите
    - мутри, които да контролират бизнесите
    - досиета с компромати на всички.
     

Публикувано от в Няма коментари:
Абонамент за: Публикации (Atom)