неделя, 27 февруари 2022 г.

Вие си преценяйте

 

Halime Bahry сподели публикация.

22 мин 
Кой и защо изгони от глупата тези двамата , които следя отблизо ? Няма ли кой да разследва .
На линия

20 февруари в 23:57 ч. 
Преди 3 години
Вижте спомените си

Димитър Димитров

20 февруари 2019 г. 
Понеже фейса ме пита какво мисля ...Никой друг май не ме пита
Избирателният закон нарушава правото на независимите кандидати да бъдат избирани в честно състезание с партийците .На практика противоречи на конституцията. Затова трябва да се пренапише закона така , че независимите и партийните кандидати да имат равни шансове при равен брой гласове . Този парламент и тези политици , обаче , няма да го направят.Да не са луди . Може да са дебили и парламента да е дебилариум, но такава фатална грешка няма да направят .
1.Независимите и партийните кандидати да събират подписи и първите 100 събрали най много в съответният многомандатен избирателен район(МИР) да получат правото да участват в състезанието (Това означава ,че който събере 1% от всички гласоподаватели е сигурен участник и няма смисъл да се събират повече . Другите 99% както и да се разпределят този с 1% е между стоте)
2 Подреждането става в една листа според количеството на събраните подписи . Срещу името на кандидата има квадратче , а след името му от коя партия е или е независим .
3 Гласът подаден за партиен кандидат се брои за глас подаден за партията , а за независим е глас за квотата на независимите в парламента
4.Първите двама събрали най-много гласове влизат мажоритарно в парламента от своя МИР .
5 Останалите се подреждат в националните партийни листи , а независимите в своя според получените гласове
6 Ако партиен кандидат не е получил нито един глас , се подрежда в края на листата след другите по усмотрение на партията .(Това е нужно за да не се каже листата къса и да има резерви )За независимите това не се прави защото няма кой да го направи .

7 Местата в парламента се разпределят строго пропорционално без прагове като закръглянето става в полза на печелившите

Реагирах , но едва ли ще има резултат . Групата е разследваща журналистика в България в случай, че не я виждаш https://www.facebook.com/groups/invjournalism/permalink/4762084770527311


Администратори и модератори 

 7

Asso Giordany
Администратор
Founder/Director в Биволъ
Добавяне
Алби Алкалай
Администратор
Добавяне
Биволъ
Администратор
Компания за медии/новини 317 964 души харесват това
Харесано
Dimitar Stoyanov
Модератор
Работи за BIRD.BG
Добавяне
Димитър Стоянов
Модератор
Investigative Reporter в BIRD.BG
Добавяне
Nikolay Marchenko
Модератор
Associate member в Асоциация на европейските журналисти - България
Съобщение
Мария Димитрова
Модератор
Работи за zovnews.com

Борис Борисов

1 ч 

Путин се надсмива над нерешителният Запад с тази война .

Разследваща журналистика в България

Публична група
 
18,8 хил. членове

Една публикация без автор  
Дали ще му се размине?

Димитър Димитров

23 февруари 2020 г. 
Ако българските служби и прокуратура не се занимаят сериозно с премиера , Борисов ще отърве кожата , което е най-вероятното , защото финансирането на бившо или настоящо гадже и семейството му може да стане и без да бърка в собственият си джоб след като разполага с достатъчно власт . За това си има приятели, на които е правил услуги именно като премиер , които струват повече от няколко милиона. Това е повече от пране на пари ,които няма , а корупция . Докъде ще проследят испанците произхода на парите в офшорната световна кочина е трудно да гадая . Не трябва да има офшорни зони и банкови тайни . Политиката и бизнесът трябва да се правят абсолютно прозрачно на мегдана и всеки да може да вижда какво става , какви ги върши политическият и икономически елит . Прозрачността и свободата на словото са необходимите макар и недостатъчни условия да има морал и отговорност в политиката и бизнеса . Третото условие е да има граждани ,които настояват за, прозрачност и отговорност и търсят отговорност . Кои от тези три условия ги има у нас ? Реките отровени , въздухът отровен, медийната среда отровна , навсякъде боклуци и управляват боклуци , а реакция почти никаква .
Вие и 5 други
1 коментар
1 споделяне
Харесване
Коментар
Споделяне

1 коментар

Водещи коментари


У нас и по света руската пропаганда налага тезата, че защитава руснаци и украинци от Запада и неговата "Хунта", от бандеровците . Тоест войната е законна самозащита . На практика Путин и така наречените Велики ядрени сили пратиха ООН и международното право в коша за боклук точно както стана по времето на Хитлер . Случващото се е логичен резултат и от лицемерието и двойните стандарти на Запада , който не наложи нужните санкции когато Путин си присвои Крим . Саламчето или...
Вижте повече

Letiashtata Kozzila Erato

7 ч 
Добро утро, доколкото можем да си позволим подобно определение за утрото.
Разбирам, че министър Янев има колебания дали да наречем случващото се в Украйна "война". Призовава ни да не бързаме да слагаме етикети.
Не бързаме.
Това, което ме притеснява и винаги ме е притеснявало, е осезаемото присъствие на Русия в България по един, как да го нарека, за да не слагам етикет... СПЕЦИФИЧЕН начин.
В подобни моменти, към които е обърнал поглед целия свят, ние не можем да потъваме в приведена семантика, а да подкрепим Украйна без никакви колебания.
Много е важно да не ни е страх да застанем на страната на правдата. Истинският патриот носи в сърцето си стойността на държавния суверенитет и цената на всеки сантиметър, който влиза в рамките на територията на една държава.
И е много важно да наричаме нещата с истинските им имена.
Ако наричаме случващото се в Украйна "свада", "лек скандал", "недоразумение" по медии и от официални лица, няма да променим реалността.
Ако не можем в свободната ни република с демократично управление да преодолеем страха си, за да наречем нещата такива, каквито са, тежко ни и горко при по-сериозна ситуация.
Инак, в Брюксел наричат това "най-мрачните часове за Европа от Втората световна война", а президентът обяви, че над 4000 човека вече са потърсили убежище в България и нарече ситуацията "пълномащабна конвенционална операция на Руската федерация с всички сили и средства"
Дано успеем да сме адекватни в помощта си към всички граждани, потърсили помощта ни.
Вие, Nikolay Marchenko и 3 други
2 коментара
Грижа
Грижа
Коментар
Споделяне

2 коментара

Водещи коментари

Глупакът Путин скоро ще бъде само грозна историика. Той пренатегна тънката струна ,на която свири ,руският
национализъм. Колко бързо ще дойде провалът и ще го разкарат самите руснаци зависи от ефективните санкции. Но дори и без санкции провалът ще дойде в икономиката и изобщо.

Nikolay Slatinski

22 февруари в 23:36 ч. 
Възможен ли е в близко бъдеще свят без Путин и след Путин? Ето това се питам през тези безкрайно неспокойни и тревожни седмици.
...
Историята се повтаря.
До вчера различни по калибър и влияние експерти ни информираха за намеренията на Путин, в които влизало всичко, само не и военна агресия срещу Украйна.
Писах тук как тези експерти се произнасят уверено и самоуверено, сякаш са били информирани искрено и лично от самия Путин за намеренията му.
Ето, че сега всичко започва отново. Правят се напоителни анализи какво ще предприеме Путин. И отново се върви по минималната писта – малко ще поиска, малко ще направи, малко ще навлезе и малко ще вземе.
Аз за разлика от Иван Кръстев и всички по-горе споменати експерти, не съм сред избраните гуру-та, с които Путин искрено и лично споделя плановете си.
(Споменавам уважавания от мен Иван Кръстев, защото той е единственият български анализатор, който участва във формирането на западното обществено мнение и е четен и слушан от западните политически елити).
След като Путин не ми казва какво смята да направи, значи мога сам и само да разсъждавам над този въпрос.
Какво за мен е ясно?
Първо, Путин патологично не понася Запада със западните либерални ценности, с фокусирането върху индивида, свободата, демокрацията, човешките права и толерантността към различните и различията.
Второ, Путин е дълбоко комплексиран от Запада и си умира да избива своите комплекси като се стреми да го унижи – колкото се може повече.
Трето, Путин презира всичко в межународните отношения, което не е свързано със силата, с грубата сила и смята онези, които вярват в международното право, в дипломацията, в разговорите, преговорите и договорите за слабаци с меки китки.
Четвърто, Путин ненавижда Украйна, той има обсесия от нея, не знам защо е така, но него го мотивира абсолютното и непреодолимо желание да разруши тази държава и да я превърне в някаква псевдо-Босна и Херцеговина, само че далеч по-хлабаво свързана и в същото време силно орязана, лишена от суверенитет и неспособна да е жизнен и управляем организъм.
Пето, Путин мисли във все същите парадигмални понятия от 30-те години на Германия – един народ, една Русия, един президент; аншлус (присъединяване, по-точно - възсъединяване); военна мощ; блицкриг; жизнено пространство; всички руснаци да са в Русия, следователно територии, където руснаците са мнозинство, трябва да бъдат присъединени към Русия; има втори сорт славяни, т.е. своеобразни подчовеци; тези, на които единият родител не е руснак (съвременните мишлинги) са подозрителни и съмнителни и затова ще трябва с двойно и тройно усърдие да се борят да докажат лоялност към Русия и лично към Путин; референдумите не са за да се констатира народната воля, а за да се възвеличае неговата, на Путин политика; на Путин не му стига да сложи безпардонна ръка върху определени чужди територии, той иска това да бъде ознаменувано с всенародни тържество и прослава на името му.
Само не знам кои ще са в перверзните представи на Путин новите евреи – вероятно либералните демократи в Русия („безродните космополити“, „соросоиди“, чужди агенти и антипутинисти).
Шесто, Путин е загубил реална представа за света, схващанията му за истинските стойности и действителните съотношения и отношения са формирани от патологичните негови его, нарцисизъм и мания за величие, както и от заобиколилите го съветници и подръчните медии, които му казват само това, което той иска да чуе.
Седмо, провалите на икономическата и финансовата му политика, неспособността му да модернизира и диверсифицира руската промишленост, задълбочаващото се положение на Русия като суровинен източник (затова и енергийните ресурси се използват като тояга), изхабяването на инфраструктурата и спадането на жизнения стадарт извън няколкото по-големи градове, безумната корупция, глухото недоволство сред част от по-младите и по-образованите руснаци – всичкото това кара Путин да се стреми да храни народа си с териториални придобивки и с митове за руско величие, изключителност, гордост и нездравословен патриотизъм (говоря за нездравословен патриотизъм, иначе в нормалния патриотизъм няма нищо лошо, даже напротив!).
При тези начални и гранични условия за моите разсъждения, ето какви изводи си правя – лични и никого не ангажиращи.
Първо, Путин не е имал, няма и няма и да има никакво намерение да се вслушва в мнението и предупрежденията на Запада. Дори да са тежки санкциите (в което се съмнявам, заради зависимостта от руски енергийни ресурси на Европа, особено – на Германия), за Путин това е абсолютно без значение – цената ще я плащат обикновените руснаци; необикновените руснаци са все мегабогати, от милионери до милиардери, та чак до Путин – за тях няма нищо страшно или рисково.
Второ, Путин иска да отиде и е убеден, че ще отиде максимално далеч в унищожаването с военна сила на Украйна. Той работи с количествени параметри и смята, че при съотношение 7 към 1 и при условие, че Западът няма да се бие за Украйна, за него е ясно като две и две, че въоръжените му сили ще навлязат в Украйна като нож в масло.
Трето, Путин ежедневно провокира Украйна, обижда я, издевателства над нея, унижава я и не се съмнява, че рано или късно Украйна ще се окаже в невъзможност да понася повече това сатанинско негово отношение към нея (защото тя ще започне да изглежда тогава слаба, смешна, страхлива и безпомощна) и ще отговори на военната сила с военна сила, а това е именно поводът, който Путин чака, за да разгърне широка и тежко въоръжена военна агресия срещу Украйна.
Четвърто, Путин не само разчита на петите колони от руснаци, но той и руските служби работят с тях, затова той заслепено вярва, че те ще вземат нещата в свои ръце и си представя как, например, в Харков (преобладаващо рускоезичен град с население от 1.5 милиона, където като студент и аспирант преминаха 8 от най-хубавите ми младежки години) онези, които са подготвени за тази работа, ще превземат органите на властта и ще последват примера на Донецк и Луганск. Като, разбира се, предполагам, че Путин е истерично уверен, че и други градове подобни и по подобие на Харков ще „се вдигнат“ и ще забият руското знаме (което бе критерият за нашия президент кому принадлежи съответната територия).
Пето, Путин няма и грам съмнение, че народите в Европа не ще пожелаят да участват в движението „Да мръзнем за Украйна“ при рязък скок на цената на газа, така че той не се страхува от много силни антируски настроения на континента ни.
Шесто, Путин прекрасно знае, че държави като България са слабото място и на ЕС, и на НАТО; путинофилите в тези държави и особено у нас заемат ключови позиции във властта (никак не е малка и ролята на огромните пари и други съблазни, с които Путин системно, по мефистофелски покварява политици навсякъде в Европа), ето защо той допълнително ескалира военните си амбиции срещу Украйна, за да отслаби и, както казах, да унижи колкото се може повече и по-злепоставящо Запада.
Седмо, Путин има манталитет на квартален побойник, на бабаит; той няма спирачки и е ирационален, готов на всичко - като шофьор в онази игра на препускащи един срещу друг камиони, който няма да свърне, защото знае, че ще свърне неговият противник. А противникът му ще свърне, защото не е самоубиец, защото е свикнал на игри по правила и базирани на принципи и ценности. В този смисъл Путин вече е разбрал, а Западът му помогна да се убеди в това, че никой в Европа не знае как може да се справиш с разбойник с ядрено оръжие, за който няма нищо свято и нещо ценно, който е готов да руши, да използва брутална груба сила, който пет пари не дава дали това е морално и какво им е на по-слабите от действията му. Слабите, казва Путин, ги бият и ги натикват в клозетната яма.
…
Няма ли изход от ситуацията, толкова безнадеждно ли е всичко?
При условие, че никой на Запад няма да рискува да воюва с Путин, нещо, което е очевидно и дори очевадно (не само защото Западът няма да се бие за Украйна, точно както прежали някога Чехословакия, но и защото за разлика от Путин, Западът не е безумец), нещата не са никак весели. Никак не са весели и са много тъжни даже.
Поне частично на първо време Путин може да бъде озаптен само от четири фактора.
Първият фактор е Украйна да даде успешен военен отпор на въоръжената агресия на Путин, с което да направи невъзможен неговият триумфален блицкриг. А Западът да помага с нов ленд-лийз, с ресурси, въоръжение, техника, дипломатическа подкрепа – дотолкова, доколкото му стиска и доколкото западноевропейските народи са склонни да го подкрепят. Алтернативата е Путин да приема парада на победата в Киев.
Така е днес – ако Украйна не брани независимостта си, то независимостта ѝ и дори самото ѝ съществуване са обречени, а марионетното проруско правителство, което ще покани руските войски в Киев, за да въведат ред, сигурен съм, че е вече сформирано и чака сигнал от Кремъл.
Вторият фактор е бремето на войната като финансови разходи и човешки жертви да стане непоносимо за руското общество. Не, изобщо не става дума за огромен брой убити и ранени – не, категорично не! Днес поносимостта дори на руснаците в това отношение е съвсем друга. Даже относително минималните човешки жертви могат да преобърнат радикално подкрепата на руснаците за Путин. Помня онези мрачни и тъжни светици, майките на загинали в Афганистан войници, които мълчаливо вървяха из улиците на Харков. Затова смятам, че тези почернени майки направиха много за да рухне Съветската империя.
Третият фактор е военната агресия на Путин да дестабилизира региона (и в немалка степен света) и да засили значително гнева и тревогата на двама от големите играчи в този регион – Китай и Турция. Путин може и пет пари да не дава за Запада, но той няма геостратегически и геополитически ресурс да изпадне в немилост едновременно и пред Китай, и пред Турция; и пред Си Дзинпин, и пред Реджеп Таип Ердоган. А има и други значителни играчи, които също така могат да изпитат огромно неспокойствие от неконтролируемостта на този маниак.
Четвъртият фактор е събуждането на световното обществено мнение – макар и съмнявайки се, не изключвам този вариант. Евентуалното поставяне на Путин в безпрецедентна международна изолация и масовото, всеобщо осъждане на действията му, своеобразното му „саддам“-изиране може да помогне той да бъде озаптен.
…
Накрая, ще си призная, че аз не виждам демократичен (или поне частично демократичен) път за освобождаване на Русия и света от Путин. Путин разполага с колосален властови ресурс, той е едноличен и неконтролируем самодържец в Русия, така се е вкопчил във властта, че няма никакъв шанс да се раздели доброволно и жив с нея.
Ето защо освен вероятността, характерна за всеки смъртен - рано или късно да се отправи към друг, по-добър свят, вторият начин според мен за освобождаване на Русия и света от Путин е сили вътре в Русия (сред военните, репресивните органи и специалните служби) да предприемат усилия в тази насока.
Путин създаде чудовищна концентрация на военна мощ и рраздути и разплути репресивни органи и чекистки и кагебистски служби, за да държи пълния контрол над руското общество и да смазва, а понякога и физически да ликвидира или осакатява всеки кълн на опозиционно мислене и поведение.
Но кой ще го пази от самите пазители?
Сигурен съм, че в тези институции има и разумни хора, които си дават сметка, че Русия е станала заложник на един безотговорен и безконтролен човек, който я въвлича в опасни и скъпи авантюри и я дикредитира пред целия свят.
Както се случва обикновено, когато един властник унищожава всички демократични способи да бъде отстранен от власт, той като правило се натъква на недемократични такива.
Освен тази, поне аз не виждам друга възможност да се прекрати абсолютната власт на Путин или поне да се ограничи тя даже частично. Затова с много усилия се опитвам да не се примирявам с мисълта, че, виждате ли, твърде вероятно е още много дълго Путин да остане на власт.
Не се примирявам, защото това означава, че още дълго ние – светът, Западът, Европа, България - ще ходим по острието на бръснача. Глобалната, континенталната, регионалната и националната прогноза за сигурността е много тревожна. Но аз въпреки всичко тая надежда за промяна към по-добро, за свят без Путин и след Путин.
А както обичам да казвам:
Надеждата като първа глупачка умира последна.
Вие, Борис Борисов, Nikolay Marchenko и 29 други
16 коментара
3 споделяния
Харесване
Коментар
Споделяне

16 коментара

Водещи коментари


HTTPS://WAROFTHECRICKETS.BLOGSPOT.COM/…/BLOG-POST_9546.HTML

І.КОГАТО ЕДНА МАЙМУНА ИГРАЕ МОНОПОЛИ

Димитър Димитров

Вчера в 16:37 ч. 
https://warofthecrickets.blogspot.com/…/03/blog-post_11.html Глобализацията е противоречив процес , който породи нов тип кризи . На практика от нея се възползват много повече икономическите елити , бизнесът , а наемният труд губи като цяло дял в БВП на световната икономика , а неравенството расте и в шампионите по стандарт и демокрация . Това е големият проблем , който трябва да намери решение . Политическата организация и власт не съответстват на икономическата власт и организация . Например ЕС отдавна трябваше да е федерална държава , но на практика е в насипно състояние и няма ефективна външна политика , нито вътрешна и проблемите растат. На този етап в света трябваше да има не повече от 10 валути и съответните политически структури . Например Северна Америка вече трябваше да е поне конфедерация . За Европа казах . Южна Америка също трябва вече да е обединена . В момента достатъчно големи са Китай , Индия и може би САЩ. Всъщност Северна Америка , Европа и Руската федерация би трябвало да образуват конфедерация на северните народи . Опитите на Путин и Китай да разединява ще се провалят и обърнат срещу тях . Въпрос на време . Логиката на глобализацията е такава . С архаичен национализъм и автократизъм далече не могат да стигнат.
Halime Bahry
Хаха
Хаха
Коментар
Споделяне

0 коментара

Димитър Димитров сподели публикация.

22 февруари в 11:22 ч. 
Не е трудно да се отгатне ,че Путин без гръб от Китай не би си позволил да е толкова нахален . Неговата глупост и агресия са полезни за Китай който става по-приемлив за Запада , но ако бях сенатор щях да започвам всяка реч с Картаген трябва да бъде разрушен . Китайският фашизъм е голямото зло и заплаха .
На линия

Evgeni Kanev

22 февруари в 6:32 ч. 
Както писах още в средата на януари, Путин няма нищо да предприеме преди края на олимпиадата в Китай да не разгневи другаря Кси с отнемане на медийната му слава. И дори определих 21 февруари като най-ранната дата за инвазията на “миротворците”. По време на олимпиадата просто изработваше “повода” с движение вокруг “колонията”.
По същия тертип като след олимпиадата в Сочи агресира без грам въображение “загадъчният” руски самодържец.
Олимпиадата в Китай свърши и изведнъж Украйна “нападна” Донецк и Луганск, а Русия “повече не може да търпи нейните граждани да страдат” ( каквито не бяха до преди агресията в Крим през 2014 г).
Как нищо не се е променило в тоталитарните методи - от нацизма до Путинизма!
Комично те са получили израз в съветска карикатура от 1938 г при сходно на сегашното струпване, но на германски войски на чехословашката граница:
Чех пита нацистки офицер:
- За какво е тук тази армия?
- В случай че има провокация, отговаря офицерът.
- А ако няма?
- Е, при толкова армия как няма да има!
Апропо, Хитлер също започва само със Судетите като част от Чехословакия, за да “защити” етническите немци.
Въпросът е пак ли Западът ще се върже на Мюнхенска конференция.
Nikolay Marchenko и 9 други
5 коментара
1 споделяне
Харесване
Коментар
Споделяне

5 коментара

Водещи коментари

  • 😉Пределно ясно . На Путин Газопровод, на американците ясно какво . Да проверим в офшорните чекмеджета какво е капало .
    0:10 / 1:28

    bTV Новините

    20 февруари в 21:40 ч. 
    "Политиците избраха американските изтребители за превъоръжаването на българските ВВС, не експертите", заяви командирът на авиобаза "Граф Игнатиево" бриг. ген. Н...
    Вижте повече

А Волгин разтяга лакардии за Баба Ванга ...

Аз забелязвам доста баби и лелки , които просто ги мъчи носталгията по доброто старо време .И Нешка Робева май е от тях . Дори когато техните деца и внуци са на Запад, те обвиняват запада , че им ги е откраднал сякаш Путин може да им ги върне . Емоции всякакви . Няма смисъл да им обясняваш ,че сме по-скоро колония на Путин отколкото на Америка , че времето когато мнозинството бяхме равни в мизерията , а някои по-равни поради произход и връзки вече е към края си . Проблемът е колкото ментален, толкова социален и въпрос на манталитет . Най-консервативно се оказва съзнанието .
На линия

Evgeni Kanev

Вчера в 13:51 ч. 
Националните медии - верни на бизнес модела си - са пълни с путинофили, за да балансират разказа на украинската криза, така че всеки да е доволен, че е чул гледната си точка. Но във форумите е страшно: впрегнати са армии от тролове, ботове и полезни идиоти във възхита на кремълския лидер и неговата силна ръка.
Някои, апропо, се включиха и на моята страница с вариации от обиди към моите размисли до укор, че не съм обективен или балансиран в моите оценки. Последните обикновено листват цял куп прегрешения на САЩ и Запада от 1945 г до ден днешен.
Не могат да разберат, че аз защитавам ценностите, върху които е изградена либералната демокрация.
Дали Западът стриктно функционира според тях? Не.
Дали носи разочарования? През цялото време.
Дали има провали и лицемерие? Абсолютно.
Но остават основите принципи, които надживяват всеки един политик, който се провали да ги прилага и носи позор на държавата, нацията си и демокрацията. Дали ще е Никсън, Буш -син, Тръмп или т.н. - тях ги няма, а системата остава.
Това е нещото, което плаши авторитарите в Китай и Русия. Защото при тях управлението е според човека. Видяхме го онзи ден и на заснетото предварително, но пуснато на “живо” обсъждане на украинския проблем от руския държавен елит - което доста напомняше сцените на Ким Чен Ур с негови подчинени. И накрая - всички мъдро се съгласиха с вожда.
Държавата в Русия е един човек, който решава колко руснаците трябва да страдат, за да бъде велика държавата, т.е вождът да остане във властта. Колективното по същество ръководство при демокрациите винаги държи сметка за общественото мнение и тази слабост е най-голямата сила на авторитарите. Демонстрацията на силната ръка в случая Украйна трябва да онагледи силата на единоначалието.
Защо обаче има толкова много поклонници на Путин у нас?
Това не са само хората, останали на ниво “Дядо Иван” от училището. Или с червен произход.
Според мен, това са две други големи различни групи:
В първата група са огромната част от хората, които не намериха своето място в демократичното общество и затова обвиняват Запада и особено САЩ за съдбата си. При правилата на демокрацията те губят за сметка на по-адаптивните. В техните очи, Путин се е изправил като скала срещу все по-мощното нахлуване на западния начин на живот, който ги прави аутсайдери.
И затова го подкрепят.
Във втората група са възпитаните в патриархалния модел на силната бащина ръка, където силата на авторитета почива върху авторитета на силата. За тях е нормално силният лидер да е силов и суров - за да всява респект. Западната ценност “толерантност” прави хората “толерасти”, а либералното възпитание и поведение - “либерасти”.
Такива хора започват да губят силата си, когато попаднат в общество, където трябва да уважаваш и съобразяваш с другите и техните качества и интереси. Защото могат да решават всички жизнени проблеми само от позиция на силата. Затова Западът за тях е Гейропа, меки китки, джендъри и най-малкото - изчезващото мъжко начало.
А Путин е техният идеал.
Да, всяка европеизация на ориенталско-патриархалното ни общество е болезнена и затова се посреща враждебно.
Чакаме европейско поколение да смени отиващите си съветски поколения. За да стане България европейска държава, която да спре да се “снишава” пред Дядо Иван.
2
1 коментар
1 споделяне
Харесване
Коментар
Споделяне

1 коментар

Водещи коментари

  • Vladislav Georgiev
    Димитров, виьу май сте мономаняк. Вторачил сте се в Украйна и Русия. Всуе е!
  • "И за да светне нещо в промитите мозъци на нашите безплатно обслужващи Путин тролове и тролки, трябва да обърнем внимание на факта, че освен СССР като цяло, право на глас в ООН имат и Белоруската ССР и Украинската ССР. Владимир Путин ругае Ленин, че допуснал създаването на Украинската ССР но забравя да каже нещо за другаря Сталин, който осигурява на Украинската ССР пълно признаване като независима и самостоятелна държава в ООН с право на глас. Това за нещо говори ли Ви?"
    Ами на тролове и тролки нищо не им говори . Те не слушат и нямат желание да се учат. За тях важи "Едно си баба знае , едно си баба бае "

    Teodor Detchev

    Вчера в 9:59 ч. 
    По време на вчерашните дебати около епичния акт на признаването на Луганда и Донбабве (пардон на ЛНР и ДНР) за неописуемо независими държави от президента Путин, поне няколко души направиха аналогия между събитията в Донбас в Източна Украйна и хипотетичен сценарий, при който било Разградско, било Кърджалийско си обяви една своя Народна република, след което Турция да я признае и да изпрати армията си да я защитава.
    Този сценарий разбира се е абсолютно фентъзи, първо защото на никой в Кърджали не му минава през ума да напуска България и най-вече Европейския съюз, второ защото градът се развива прекрасно на фона на цялата му досегашна история. Става дума разбира се за спекулация и разиграване на хипотетичен сценарий с илюстративна цел.
    Тролската гмеж обаче (особено в лицето на една госпожа, която няма хабер от най-нова история) заяви две неща: Кърджалийски район никога не е бил турски (!), а Украйна винаги е била руска, а Ленин неизвестно защо определил Украйна като „самостоятелна област“ (каква формулировка…). Уверявам читателите, че цитирам тролските скудоумия изключително точно.
    Мисля, че е чудесна идея, хора които пишат подобни глупости да си изтриват своевременно акаунтите във Фейсбук и повече никога, ама никога да не демонстрират флагрантното си невежество в областта на новата и най-новата история. Проблемът обаче е, че това не е само невежество, това са „опорни точки“, задавани от платените тролове и повтаряни папагалски и напълно безплатно от оглупелите невежествени елементи, които не знаят бъкел руски, но се наричат русофили.
    Нямам време образовам неуките безплатни тролове, но е добре да се знае, че Украйна не се е взела от нищото, че украинският език е признат в Руската империя в края на ХІХ век (след като преди това е бил забранен с царски указ, което също само по себе си е форма на признание), че украинците са преброени по време на първото и единствено преброяване на населението на Руската империя по международните стандарти, проведено също в самия край на ХІХ-ия век.
    Една от причините да се вдигне суровата забрана над използването на украинския език, колкото и невероятно да звучи са реформите на гениалния но своевременно убит руски държавник – Столипин. Опитвайки се да създаде в Руската империя фермерско земеделие и самостоятелни стопанства, той освен с всички други проблеми се сблъсква с неистовата необходимост от ограмотяване и обучаване на населението по модерно земеделие. Оказва се обаче, че украинските селяни не разбират ограмотителната литература, отпечатана на руски. Нещо повече, понякога стават грешки, които са дори опасни за живота и здравето на хората.
    (За тези, които не могат да си представят за какви грешки може да става дума ще дам пример от подобни недоразумения между българския и руския език. Така например българската дума „олово“ на руски означава „калай“. „Олово“ на руски е „свинец“. Дори хабилитирани лица са ставали жертви на подобни недоразумения, включително, когато безсрамно са преписвали от руски източници).
    Столипиновата администрация докладва за тези езикови проблеми и това довежда до мащабна дискусия „модерирана“ от Академията на науките. Всички министерства и ведомства се изказват за вдигане на забраната над украинския език, с изключение разбира се на министерството на образованието, което както винаги е най-ретроградно. Така се стига до разрешаването на използването на украинския език в Руската империя, до преброяването и прочее.
    Впрочем, за сведение на други иллитерати, които ни заливат с твърдения, че в Украйна се говорел преди всичко руски език се налага да напомня, че освен украинския и руския в днешна Украйна се говори и един особен говор (не мога да го нарека и диалект), който украинците наричат „сурженка“. Този говор със сигурност не е литературен украински, но още по-малко е руски. Моралните поддръжници на окупаторите обаче смятат, че могат да лъжат на поразия за поголовното говорене на руски език в бита там. Как да спориш с такива осведомени хора?...
    Но да се върнем на „несъществувалата“ Украйна.
    По същото време, когато в Руската империя се чудят да разрешат ли на украинците да говорят майчиния си език на други места, освен под юргана, украинският етнос е признат без уговорки в съседна Австро-Унгария, където са живеели доста закарпатски украинци, които са се ползвали с пълна свобода да издават вестници и книги на своя език, да се образоват на своя език и прочее и прочее.
    Независимо, че не дава обещания федеративен статут на украинците и белорусите, Полша също признава, че тези два народа живеят на нейна територия в периода след Първата световна война до 1939 година.
    Може би първият международен договор, в който куп държави – на първо място Съветска Русия, а не на последно и България, признават Украйна като независима държава е Брест-Литовският мирен договор, сключен на 3-ти март 1918 година.
    След разгрома на независимата украинска държава, болшевиките създават Украинската ССР, защото са на ясно, че им предстои вечна гражданска война ако не признаят украинците поне в някаква степен за самостоятелни.
    И за да светне нещо в промитите мозъци на нашите безплатно обслужващи Путин тролове и тролки, трябва да обърнем внимание на факта, че освен СССР като цяло, право на глас в ООН имат и Белоруската ССР и Украинската ССР. Владимир Путин ругае Ленин, че допуснал създаването на Украинската ССР но забравя да каже нещо за другаря Сталин, който осигурява на Украинската ССР пълно признаване като независима и самостоятелна държава в ООН с право на глас. Това за нещо говори ли Ви?
    Две думи за Кърджалийско. И тук познанията на нашите тролове са на трагично ниво на незнание. Според любимия на всички ни и никога не влязъл в сила Сан Стефански мирен договор, Кърджали НЕ влиза в територията на България (княжество автономно, трибутарно на Султана). В Сан Стефано, Кърджали остава в Турция.
    Колкото и да е невероятно, няколко месеца по-късно в Берлин, конгресът на Великите сили включва Кърджали в Източна Румелия. Когато през 1885 година, България има невероятния шанс да направи своето Съединение, Кърджали е отстъпено от наша страна на Отоманската империя с така наречения Топханенски акт, с който Империята признава Съединението.
    България връща на Империята и Дьовленско (днешно Девинско), където са така наречените „непокорни села“ по река Въча, които така и не признават, че са част от Източна Румелия до фактическото й присъединяване към България. Тези села съществуват като нещо като нищо на света – нито са в Източна Румелия, нито пък Отоманската империя си ги иска обратно, защото ще наруши условията на Берлинския договор. Там се създава едно самоуправление на местното население от българи – мюсюлмани, което е популярно под названието „Тъмрашка република“.
    Та с Топханенския акт и Дьовленско, заедно с „Тъмрашката република“ е върнато на Отоманската империя в знак на добра воля, а също така и защото никой не иска да се занимава с „непокорните села“ намиращи се вдън гори тилилейски.
    Това между другото поражда известни дебати в нашето Народно събрание (опозицията е длъжна да е недоволна, дори и когато е станало Съединението…) и тогава Петко Каравелов обяснява ситуацията със знаменитата си реплика: „Ние изядохме яйцето а на тях (на турците де…) оставихме черупката“.
    Черупката, сиреч Кърджалийско и Дьовленско (Девинско) стават българска територия цели 28 години по-късно, през 1913 година, след приключването на Балканските войни с Цариградския договор между Отоманската империя и България.
    Така че аналогията между ЛНР, ДНР и Кърджалийско е по-коректна, отколкото троловете и тролките могат да си представят с техните немощни познания по най-нова история. Друг е въпросът, че в Кърджалийско живее едно изключително лоялно турско население (отделно, че в самия град Кърджали исторически са се събрали страшно много българи – бежанци от други предели на България), което се чувства отлично в България и в Европейския съюз. Градът се развива стремително, точно заради отварянето на границата с Гърция, което е пак последствие от членството ни в Европейския съюз.
    Така че, не съвсем уважаеми тролове и тролки, засрамете се, изчервете се и престанете да чукате по клавиатурата – не Ви бива за тази работа, ама хич.
  • 0:29 / 0:46

    Ivan Panchev Ivanov

    7 ч 
    "Добре дошли в ада!" - емоционално изказване на украинския депутат Алексей Гончаренко снощи.
    Днес Империята на Злото Московия, водена от един психопат на чиято съвет вече лежат стотици хиляди убити в Русия, Чечня, Грузия, Украйна, Сирия, десетки сринати градове, милиони бежанци и огромна човешка мъка, започна поредната си кървава баня!
    Дано това да е последната война на тази мракобесна империя оставила в своята история само безбрежна мъка, смърт и страдания!
    Днешният ден бележи началото на един нов свят, удобният и щастлив мир в Европа след кървищата на ВСВ е разрушен от един маниак с огромен ядрен арсенал и апетит за кървав реванш! Това ще е светът на решителната битка между силите на тиранията и мракобесието срещу законността, демокрацията и свободата!
    Бог да пази Украйна!
    Вие, Nikolay Marchenko и 15 други
    5 коментара
    1 споделяне
    Харесване
    Коментар
    Споделяне

    5 коментара

    Водещи коментари
    
    • Halime Bahry
      Защо авторът Димитър Димитров липсва от тази група . Кой модератор , администратор или там каквото е го е изгонил без обяснение и предупреждение ? Или върлуват хакери ?

Публикувано от в Няма коментари:
Абонамент за: Публикации (Atom)